St. George's Day

Какво е Гергьовден?

Гергьовден е един от най-почитаните и значими празници в българския национален и религиозен календар. Той се отбелязва ежегодно на 6 май и носи дълбока символика, свързана със смелостта, плодородието и прераждането на природата. В сърцевината си празникът почита Свети Георги Победоносец – мъченик и римски воин, който загива за християнската вяра, но остава вечен символ на победата над злото. В българската култура образът му е преплетен с народните вярвания за началото на лятото, затова Гергьовден често се нарича "празник на храбростта" и "летен светец".

Това е ден, в който се сливат строгият военен ред, православната обредност и живите селски традиции. За българите той не е просто религиозна дата, а част от идентичността им. Според статистиката, Гергьовден е най-популярното имено ден в страната – над 180 000 българи носят името Георги или производните му Герго, Гочо, Ганчо, Жоро, което превръща празника във вълна от лични и обществени тържества. Денят носи усещане за обновление, надежда и сила, идваща от корените на миналото.

Кога е Гергьовден през 2026?

През 2026 година Гергьовден се пада на Wednesday, May 6, 2026. До празника остават 78 дни.

Датата 6 май е фиксирана и не се променя. Тя се определя според Юлианския календар, който се използва от Българската православна църква. Това я отличава от датата 23 април, на която Св. Георги се почита в западното християнство по Григорианския календар. Въпреки че църковният календар е неподвижен, светският празник е строго фиксиран в гражданския календар – винаги на 6 май, независимо от деня от седмицата.

История и произход на празника

Римският мъченик и змееборецът

Историята на Свети Георги започва в Римската империя през III век. Той е бил високопоставен воин, верен на император Диоклетиан. Когато императорът започва жестоки гонения срещу християните, Георги се изправя срещу него, раздава имуществото си на бедните и изповядва вярата си. Подложен на мъчения, той не се отрича от Христа и е екзекутиран. След смъртта си е канонизиран, а легендата за него се разраства.

В най-известната икона Свети Георги е изобразен на кон, пронизващ змей с копие. Този образ става универсален символ на победата на доброто над злото, на реда над хаоса, на светлината над тъмнината. За българите, които векове наред са се борили за свобода и са живеели в зависимост от природата, образът на змеебореца се превръща в мощен архетип.

Воинът на Българската армия

В новата българска история Гергьовден придобива специално военно значение. На 6 май 1880 година княз Александър Батенберг, първият княз на освободена България, установява празника като Ден на храбростта на Българската армия. Това съвпада с учредяването на най-висшия военен орден – "За храброст". Целта е била да се вдъхне патриотизъм и да се утвърди бойният дух на младата българска войска.

През комунистическия режим (1946–1993) празникът е забранен и заменен с други дати, но народната памет го съхранява. След 1993 година той е възстановен в пълния си блясък и днес отново е най-тържественият военен празник в България, свързан с почитта към загиналите за родината и с гордостта от армейските традиции.

Свързване с природата и пролетта

Преди да се наложи християнството, по тези земи съществува култ към слънцето и плодородието. С настъпването на май, когато природата се раззеленява и става готова за сеитба, се почита божество, свързано със земеделието и скотовъдството. Св. Георги наследява тези функции. В народните вярвания той се смята за "първият летен светец", който идва, за да прогони последните студенини и зли духове. Връзката му с овчарите и земеделците го прави пазител на стадата и реколтата, което обяснява и традицията с агнето.

Как се празнува Гергьовден в България?

Празникът е уникален с това, че съчетава официални, военни, религиозни и народни обичаи, които се преплитат в ежедневието на хората.

Военни тържества и паради

В цялата страна се провеждат тържествени чествания, посветени на Деня на храбростта. Най-грандиозното събитие е в столицата София. Парад на площад "Княз Александър I": Централното събитие се състои пред паметника на Незнайния воин. Програмата включва тържествена смяна на караула, вдигане на националния флаг, концерт на гвардейския представителен духов оркестър и прелитане на военна авиация. Президентски адрес: Държавният глава и върховен главнокомандващ на въоръжените сили произнася слово пред строя на войниците. Поклонение пред загиналите: В цялата страна се полагат венци и цветя пред паметници на загинали воини. Ден на отворени врати: Военните формирования често отварят врати за граждани, където могат да се видят съвременна техника, оръжия и да се запознаят с войници.

В градове като Велико Търново, Пловдив, Варна и Бургас също има подобни, макар и по-малки по мащаб, прояви с военни оркестри и церемонии.

Религиозни и народни обичаи

Въпреки военния блясък, в сърцето на празника са семейните и селските традиции, които се спазват най-вече в селата и малките градове, но и от много семейства в градовете.

Жертвоприношението с агне: Най-важният и универсален обичай е коленето на агне. Смята се, че то замества старите езически жертвоприношения. Агнето се приготвя цяло – пече се на шиш или се вари в котел, и се поднася на трапезата. Вярва се, че който яде от него, ще бъде здрав и силен през годината. Ритуален хляб: Жените месят специални обредни хлябове – често с формата на овен или украсени със зелени клонки. Хлябът се носи в църквата за освещаване. Свещеникът в дома: Сутринта на Гергьовден семействата посрещат свещеник, който да пречисти дома и да благослови огнището. Той ръси със светена вода и кади с тамян. Сутрешната роса: Според поверието, който на Гергьовден се измие с роса от тревата преди изгрев слънце, ще бъде здрав и красив цяла година. Това е стар езически ритуал за пречистване и почерпване на жизнена сила от природата. Здравец и чесън: Вратите и прозорците се украсяват със здравец (герданче), който се смята за магическо растение. Чесънът също се използва за защита от уроки и зли сили.

Гергьовден е най-големият празник за хилядите българи с името Георги, Гергана и производните им. Празник на именника: Това е денят, в който се канят гости у дома. Стопаните се стараят да подредят богата трапеза с агнешко месо, салати, вино и ракия. Обикаляне на гости: Именниците обикалят по къщите на близки и приятели, където ги посрещат с "Честит имен ден!" и ги черпят. Празник за цялото село: В миналото, ако в селото има много Гергьовци, се е събирало цялото село на поляна и се е празнувало заедно.

Цигански празник Ердьовден

В някои региони, особено сред циганската (ромска) общност, 6 май се празнува като Ердьовден. Той има специфични фолклорни елементи, свързани с легенда за спасител, и включва танци, песни и прескачане на огън.

Практическа информация за посетители и чужденци

Ако сте в България по време на Гергьовден, ще усетите специфична атмосфера. Ето какво да очаквате и как да се държите:

Какво е отворено и затворено?

Тъй като Гергьовден е официален национален празник и неработен ден, повечето институции са затворени: Затворени са: държавни и общински администрации, училища и детски градини, банки, пощенски клонове. Работят: магазини за хранителни стоки (особено сутрин), бензиностанции, аптеки, болници. Заведения и туризъм: Ресторантите, кафенетата, хотелите и туристическите обекти обикновено работят, тъй като това е активен сезон за пътувания и гощавки. Препоръчително е да резервирате маса в ресторант, ако искате да опитате агнешко, тъй като ще има голям наплив.

За парада в София: Ако искате да видите военния парад, отидете рано сутринта на площад "Княз Александър I". Събитието е безплатно за зрители, но бъдете готови за струпване от хора. Проявявайте уважение по време на тържествените части – стойте мирно при вдигане на флага и изпълнение на химна. Не снимайте военна техника отблизо, ако има забранителни знаци. Посещение на църква: Ако влизате в храм за освещаване или молитва, обличайте се прилично – мъжете с дълги панталони, жените с покрити рамене и колене. Бъдете тихи и уважавайте ритуала. Гостуване: Ако сте поканени на Гергьовден в български дом, това е чест. Хостовете ще се постараят да ви нагостят с агнешко и червено вино. Приемете, дори и да сте на диета – отказът може да се счете за неучтиво. В селата: Ако пътувате из селата, ще видите кадящи се къщи и мирис на печено месо. Не е обичайно да се навлиза в чужди дворове без покана, но ако ви поканят – радостно се включете. Времето: В началото на май времето в България е пролетно и много приятно. Дневните температури обикновено са между 15 и 25 градуса по Целзий. Подходящо е за разходки и планински преходи.

Уникални аспекти и забележителности

• Магическата роса: В някои по-стари села ще вид