Liberation Day

Освобождението на България: Празник на националното възкресение

Трети март е най-съкровената дата в българския исторически календар. Това е денят, в който България се завръща на картата на Европа след близо петвековно отсъствие. Празникът на Освобождението не е просто почивна дата или официално събитие; той е символ на възкресението на една държава, на волята на един народ да бъде свободен и на паметта към хилядите знайни и незнайни герои, дали живота си за свободата. Този ден въплъщава края на едно мъчително минало и началото на модерната българска държавност, полагайки основите на всичко, което познаваме днес като съвременна България.

Това, което прави този празник специален, е неговият дълбок емоционален заряд. За всеки българин Трети март е повод за равносметка и национална гордост. В този ден духът на българското Възраждане, силата на априлските въстаници и саможертвата на опълченците се сливат в едно общо чувство на признателност. Празникът е мост между поколенията, напомняйки ни, че свободата не е даденост, а ценност, извоювана с кръв и упорит труд. Той е момент на единство, в който политическите пристрастия отстъпват пред националния трибагреник и звуците на химна „Мила Родино“.

Есенцията на Деня на Освобождението се крие в неговата тържественост и смирение. Докато други празници са изпълнени с шумни тържества и веселби, Трети март носи духа на историческата памет. Това е ден за поклонение пред паметниците, за поднасяне на венци и за мълчаливо преклонение. Всяко кътче на България – от малките планински села до големите градове – диша с историята на 1878 година. Това е времето, в което българите се обръщат към своите корени, за да почерпят сила за бъдещето, осъзнавайки, че без памет за миналото, няма път напред.

Кога празнуваме през 2026 година?

Националният празник на България винаги се отбелязва на една и съща дата всяка година, тъй като той е пряко свързан с историческия акт на подписването на Санстефанския мирен договор.

През 2026 година празникът ще бъде на:

• Дата: March 3, 2026
• Ден от седмицата: Tuesday
• Оставащо време: До празника остават точно 59 дни.

Датата 3 март е фиксирана в българския празничен календар. Тъй като това е официален държавен празник, ако се случи да се падне в събота или неделя, съгласно българското законодателство, следващият понеделник се обявява за почивен ден. През 2026 година обаче, празникът се пада в работен ден, което означава, че ще бъде отбелязан точно на датата си с пълната програма от държавни и местни събития.

Исторически контекст и произход на празника

Историята на Трети март започва в малкото селце Сан Стефано (днес Йешилкьой, предградие на Истанбул), където на 3 март (19 февруари по стар стил) 1878 година се подписва предварителният мирен договор между Руската империя и Османската империя. Този акт слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), която е пряко следствие от жестокото потушаване на Априлското въстание през 1876 година.

Пътят към свободата

Българският народ прекарва близо 500 години под османско владичество – период, често наричан в българската историография „турско робство“. През XIX век обаче започва периодът на Българското възраждане. Българите започват борба за църковна независимост, за образование на роден език и накрая – за политическо освобождение. Кулминацията на тези стремежи е Априлското въстание от 1876 г. Въпреки че е потушено с нечувана жестокост, то привлича вниманието на великите сили и на европейската общественост. Фигури като Виктор Юго, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин издигат глас в защита на българите.

Руско-турската война

Русия, традиционно считаща себе си за покровител на православните християни на Балканите, обявява война на Османската империя през април 1877 г. Войната е трудна и кървава. Ключови моменти, които се споменават при всяко честване на Трети март, са обсадата на Плевен и епичните боеве на прохода Шипка. Именно на Шипка българското опълчение, заедно с руските войски, проявява невероятен героизъм, спирайки армията на Сюлейман паша и предотвратявайки преминаването ѝ в Северна България, което би могло да промени изхода на войната.

Санстефанският договор

Подписаният договор предвижда създаването на автономно българско княжество, което обхваща почти всички земи, населени с българи – Мизия, Тракия и Македония. Територията на „Санстефанска България“ е огромна и включва части от днешна Гърция, Северна Македония, Сърбия и Турция. Въпреки че по-късно през същата година Берлинският договор разпокъсва тези земи, 3 март остава в съзнанието на българите като денят на националното единство и сбъднатия идеал за свободна България.

Утвърждаване на празника

За първи път денят се чества през 1880 г. в София като „Ден на възшествието на престола на император Александър II и сключването на Санстефанския мирен договор“. След 1888 г. започва да се празнува като Ден на Освобождението на България. След промените през 1989 г., с решение на Държавния съвет и Народното събрание от 1990 г., 3 март е обявен за Национален празник на Република България.

Традиции и начин на празнуване

Честванията на Трети март в България са изпълнени с достойнство и патриотизъм. Те не са свързани с пищни карнавали, а по-скоро с отдаване на почит към миналото.

Ритуали в София

В столицата център на събитията е площад „Народно събрание“ и паметникът на Цар Освободител, както и храм-паметникът „Александър Невски“.

1. Издигане на националното знаме: Сутринта пред паметника на Незнайния воин се провежда тържествена церемония по издигане на българския трибагреник под звуците на националния химн и топовни салюти.
2. Тържествена проверка (заря): Вечерта се провежда най-впечатляващото събитие – тържествена проверка-заря. Представителни части на Българската армия маршируват пред официалните държавни лица, а небето над София се озарява от фойерверки в чест на падналите за свободата.

Поклонението на връх Шипка

За хиляди българи истинският начин да отбележат празника е изкачването на връх Шипка в Стара планина. Въпреки че в началото на март времето там често е сурово – със сняг, силен вятър и ниски температури – хора от цялата страна се събират пред Паметника на свободата. Там се провеждат възстановки на историческите боеве, а официалните речи напомнят за подвига на опълченците.

Чествания по места

Във всеки град и село в България има паметник, свързан с Освобождението или с местни герои. Хората поднасят цветя и венци. В училищата се организират тържествени програми, рецитали на патриотични стихове (най-често на националния поет Иван Вазов) и изложби. В много градове църковните камбани бият празнично, а в храмовете се отслужват молебени за здравето на българския народ и панихиди за загиналите воини.

Символика и облекло

Няма строго фиксиран дрескод, но на официалните церемонии е прието да се носи официално или тъмно облекло в знак на уважение. Много хора, особено младежи и участници в патриотични дружества, обличат традиционни български народни носии или униформи на българското опълчение. Българското знаме е навсякъде – по прозорците на домовете, на автомобилите и в ръцете на децата.

Храна и обичаи на масата

Трети март не е свързан със специфични кулинарни традиции, както Бъдни вечер или Великден. Тъй като празникът често се пада по време на Великите пости (преди Великден), много вярващи българи спазват постна диета. Въпреки това, за повечето семейства това е ден, в който се събират на обяд или вечеря. Обикновено се приготвят традиционни български ястия като:

• Баница: Класическо българско печиво, което присъства на всяка празнична трапеза.
• Скара: Кебапчета и кюфтета са предпочитани за празничния обяд.
• Вино: Българското червено вино често се вдига като тост за свободата и просперитета на страната.

Практическа информация за посетители и чужденци

Ако планирате да бъдете в България на March 3, 2026, 2026 г., ето какво трябва да знаете:

Какво е отворено и какво е затворено?

Трети март е официален неработен ден.

• Държавни институции: Всички държавни и общински служби, банки и пощенски клонове са затворени.
• Транспорт: Градският транспорт в големите градове и междуселищните автобуси и влакове се движат по празнично разписание (на по-редки интервали).
• Магазини и молове: Повечето големи търговски центрове и супермаркети работят, но с възможно съкратено работно време. Малките квартални магазинчета може да останат затворени.
• Музеи: Много музеи, свързани с историята на Освобождението (като Военноисторическия музей в София или Панорамата в Плевен), работят и често предлагат вход свободен за посетители на този ден.

Съвети за туристи

1. Времето: Началото на март е преходен период. В градовете температурите варират между 5°C и 12°C, но често е дъждовно или ветровито. Ако планирате да посетите връх Шипка, задължително се облечете с много топли, ветроустойчиви дрехи и стабилни обувки, тъй като там условията са типично зимни.
2. Тълпи: Очаквайте големи струпвания на хора около паметниците в центъра на София и на прохода Шипка. Пътят към Шипка често се затваря за частни автомобили в определени часове и се организира организиран транспорт, затова проверете предварително местните новини.
3. Участие в събитията: Чужденците са добре дошли да наблюдават церемониите. Препоръчително е да се пази тишина по време на химна и при поднасянето на венци. Фотографирането е разрешено, но трябва да се прави дискретно по време на официалните ритуали.

Смисълът на празника днес

В съвременна България Трети март е ден на национално самоопределение. Макар историците понякога да дебатират върху политическите нюанси на Санстефанския договор, за обикновения българин това остава денят на „Свободата“. Той ни напомня, че българската държава има дълбоки корени и че въпреки трудностите, нацията е успяла да запази своя език, религия и култура през вековете.

Празникът е повод да се замислим за цената на свободата и за отговорността, която носим като наследници на тези, които са я извоювали. В един глобализиран свят, Трети март е денят, в който българската идентичност блести най-силно, обединявайки българите в страната и тези, разпръснати по целия свят.

Публичен празник ли е Трети март?

Да, Трети март е официален държавен и национален празник на Република България. Той е един от най-важните дни в календара и е обявен за неработен ден за цялата страна.

Основни характеристики на статута на деня:

• Почивен ден: Всички работещи в държавния и частния сектор (с изключение на службите за спешна помощ и производствата с непрекъснат цикъл) почиват.
• Учебни заведения: Училищата и университетите не провеждат занятия.
• Тържественост: Тъй като това е Националният празник, той се ползва с най-висок ранг на официалност, включващ присъствието на президента, министър-председателя и други висши държавни служители на церемониите.

През 2026 година, тъй като празникът е в Tuesday, българите ще имат възможност да отбележат деня подобаващо в средата на работната седмица, като се включат в многобройните инициативи, организирани от общините и културните институции в цялата страна.

Трети март остава вечен символ на българския дух – несломим, горд и винаги стремящ се към светлината на свободата. Честит празник, българи