Bulgaria • April 11, 2026 • Saturday
Also known as: Велика събота
Велика събота е един от най-значимите и мистични дни в православния календар на България. Това е денят, който разделя скръбта на Разпети петък от сияйното тържество на Възкресение Христово (Великден). В българската народна и църковна традиция този ден е изпълнен с дълбок смисъл – той е време на покой, съзерцание и последна подготовка за най-големия християнски празник. Докато тялото на Исус Христос почива в гроба, вярващите се подготвят за момента, в който светлината ще победи тъмнината.
Това, което прави Велика събота специална в България, е уникалното преплитане на строгите църковни канони с древни народни обичаи. В домовете цари тишина, но и усилена работа, свързана с традиционните обреди. Това е денят на последното усилие преди голямата радост. Атмосферата е наситена с очакване – от ранните сутрешни часове, когато се довършват козунаците, до полунощ, когато хиляди българи се стичат към храмовете, за да чуят заветните думи „Христос Воскресе“.
За българина Велика събота не е просто почивен ден, а духовен мост. Тя е символ на надеждата, която съществува дори в най-тъмните моменти. В църковно отношение това е денят, в който се възпоменава слизането на Христос в ада, за да освободи душите на праведниците. В битов план това е времето, в което семейството се обединява около трапезата и традициите, предавани от поколение на поколение.
През 2026 година, православният свят и България ще отбележат този свят ден през пролетта. Тъй като датата на Великден се определя според лунния календар и е подвижен празник, Велика събота винаги се пада в различен ден от годината, но винаги е в съботата преди Великденската неделя.
За 2026 календарът показва следното:
Ден от седмицата: Saturday Дата: April 11, 2026 Оставащо време: До празника остават точно 98 дни.
Велика събота е част от четиридневния празничен блок в България, който включва Разпети петък, Велика събота, Великден и Светъл понеделник. Това е време, в което страната забавя своя ритъм, за да даде предимство на вярата и семейните ценности.
Историята на Велика събота е дълбоко вкоренена в Новия завет и раннохристиянското предание. Според Евангелията, след като Исус е бил разпнат и е издъхнал на кръста в петък, Йосиф Ариматейски измолва тялото Му от Пилат Понтийски. Той го повива в чиста плащаница и го полага в нов гроб, изсечен в скала. В съботния ден фарисеите и първосвещениците, страхувайки се, че учениците на Исус могат да откраднат тялото и да обявят, че Той е възкръснал, поставят стража пред гроба и го запечатват.
Християнската доктрина учи, че докато тялото на Христос е в гроба, Неговата душа слиза в преизподнята (ада). Това събитие е известно като „Слизане в ада“. Там Той проповядва на душите на починалите и извежда оттам праведниците, включително Адам и Ева, отваряйки пътя към рая за цялото човечество.
В България християнството е официална религия от IX век, и през вековете традициите на Велика събота са се утвърдили като неразделна част от националната идентичност. Българската православна църква следва византийския обред, който е изключително богат на символика и литургични текстове през този ден.
Българските традиции на Велика събота са богати и разнообразни, като много от тях имат за цел да подготвят дома и душата за Великден.
Велика събота е ден на тишина. В църквите се отслужва Василиева литургия, която е една от най-дългите и тържествени през годината. Олтарите са покрити с тъмни одежди до определен момент от службата, когато те се заменят с бели, за да подскажат наближаващото събитие.
Символиката на деня е свързана с прехода. Това е „благословената събота“, в която Творецът почива след завършването на делото по спасението на човека. За българите това е време за вътрешна равносметка. Народът казва, че на Велика събота не бива да се пее високо, да не се вдигат шумни тържества и да се спазва строг пост (въздържание от блажни храни).
Най-вълнуващата част от Велика събота започва късно вечерта. Около 23:00 – 23:30 часа храмовете в цяла България се изпълват с хора. Всички са облечени в празнични дрехи и носят със себе си свещи.
Малко преди полунощ всички светлини в църквата се изгасят, символизирайки мрака в гроба. Точно в полунощ свещеникът излиза от олтара със запалена свещ и обявява: „Елате, приемете светлина от незалязващата Светлина!“. Вярващите предават огъня от свещ на свещ, докато целият храм и площадите отпред не заблестят от хиляди светлинки.
Следва литийно шествие около църквата, което завършва с тържественото възгласяне на „Христос Воскресе!“ пред затворените врати на храма. Отговорът на народа „Воистину Воскресе!“ (Наистина възкръсна!) отбелязва началото на Великден. След това започва празничната литургия, а хората се прибират по домовете си, носейки „благодатния огън“, с който се прекръстват пред прага на дома си за благословия.
Ако планирате да бъдете в България на Велика събота през 2026, ето няколко важни неща, които трябва да знаете:
Велика събота е последният ден от Великия пост. За строго вярващите това е ден на „сухоежбина“ или много лека храна. Въпреки това, кухнята е най-оживеното място в къщата.
Козунакът: Това е традиционният сладък хляб. В България има десетки рецепти – със стафиди, с локум, с орехи или с шоколад. Майсторството се крие в това козунакът да бъде пухкав. Яйцата: Те се подреждат в красиви панерчета. Всяко семейство се старае да има най-красиво изрисуваните яйца. На Велика събота те все още не се ядат – първото „чукане“ с яйца става едва след полунощ или на сутринта в неделя. Агнешкото: Велика събота е и денят, в който се подготвя агнешкото месо за великденския обяд. Традиционната рецепта често включва пълнено агне с дроб-сърма (ориз, подправки и дреболии).
Макар че основните традиции са еднакви, в различните краища на България има малки нюанси:
В Родопите: Хората често украсяват яйцата с восък, използвайки специална писалка. Този метод е изключително трудоемък и води до създаването на истински произведения на изкуството. В Северозападна България: Традицията повелява на Велика събота да се месят и специални малки хлебчета, наречени „кукли“, които се раздават на децата.
В България Велика събота е обявена за официален почивен ден със закон. Това е част от политиката на държавата да зачита религиозните традиции на мнозинството от населението (над 80% от българите се самоопределят като православни християни).
Тъй като през 2026 празникът се пада на April 11, 2026, той е част от дългия уикенд. Това дава възможност на хората да се откъснат от стреса на ежедневието и да се съсредоточат върху духовното си израстване и семейството. Много фирми и офиси затварят врати още в петък и отварят едва във вторник след Великден.
Велика събота в България е много повече от просто ден за подготовка. Тя е време на мистично очакване, в което светът сякаш затаил дъх. От аромата на топъл козунак до светлината на хилядите свещи в полунощ, този ден носи усещане за общност, надежда и обновяване.
Независимо дали сте вярващи християни или просто ценители на българските традиции, Велика събота предлага уникален поглед към душата на българския народ. Това е денят, в който миналото и настоящето се срещат, за да проправят път на светлината, която идва с Възкресението. През 2026 година, на April 11, 2026, България отново ще се потопи в тази древна и свята традиция, напомняйки ни, че след всяка тъмнина неизменно идва денят.
Common questions about Holy Saturday in Bulgaria
През 2026 година Велика събота се пада на April 11, 2026, което е Saturday. От 1 януари 2026 г. остават точно 98 дни до този празник. Това е последният ден от Страстната седмица, предхождащ Великден, и е време за строг пост и духовна подготовка за Възкресение Христово.
Да, Велика събота е официален национален празник в България. Тя е част от четиридневния празничен период за Великден, който започва от Разпети петък и продължава до Велики понеделник включително. През този ден държавните институции, училищата и повечето фирми не работят. Тъй като се пада в събота, много търговски обекти може да работят с намалено работно време, съобразено с празничния график.
Велика събота е ден на дълбоко смирение и тишина. В православната традиция тя възпоменава телесното погребение на Исус Христос и слизането Му в ада (Преизподнята), за да освободи душите на праведниците. Това е преходен момент между скръбта от Разпятието и радостта от предстоящото Възкресение. В църквите се отслужва Василиева литургия, която е една от най-дългите през годината, изпълнена с молитви и очакване на чудото.
Това е денят за последни приготовления преди Великден. Българите традиционно месят козунаци – сладък обреден хляб, и боядисват яйца, ако не са успели да го направят в четвъртък. Първото боядисано яйце задължително е червено, символизиращо кръвта на Христос и новия живот. Домашната атмосфера е тиха и спокойна, като се избягват шумни тържества. Вечерта вярващите отиват на празнично богослужение, което започва преди полунощ.
Кулминацията на Велика събота настъпва малко преди полунощ, когато хората се събират в и около църквите. Свещеникът изнася Благодатния огън, от който вярващите запалват своите свещи. Точно в полунощ се обявява Възкресението с поздрава „Христос Воскресе!“. След това се обикаля църквата три пъти със запалени свещи, които хората се стараят да пренесат до домовете си, вярвайки, че този огън носи благословия и пречистване.
Велика събота е последният ден от Великия пост, който е най-строгият в православния календар. Вярващите избягват консумацията на месо, млечни продукти и яйца. Често постът на този ден е особено строг, като някои хора консумират само хляб и вода до настъпването на Великден след полунощ. Традиционните великденски ястия като агнешко месо и яйца се консумират едва на следващия ден, след края на литургията.
Посетителите трябва да имат предвид, че Велика събота е спокоен ден и общественият транспорт може да се движи с разредено разписание. Ако решите да посетите църква, е важно да се обличате скромно – покрити рамене и колена. Снимането по време на служба обикновено е нежелателно или забранено. Макар и да не сте православни, можете да присъствате на службата и да запалите свещ, но причастието е запазено само за изповядани православни християни.
В България на Велика събота не се организират шумни публични събития, паради или концерти. Денят е посветен на семейството и религиозната почит. Най-впечатляващото събитие е вечерното литийно шествие около храмовете, особено в големи градове като София и Пловдив. Това е автентично преживяване, при което хиляди хора със свещи в ръце изпълват улиците около катедралите в пълно мълчание и молитвено настроение.
Holy Saturday dates in Bulgaria from 2010 to 2025
| Year | Day of Week | Date |
|---|---|---|
| 2025 | Saturday | April 19, 2025 |
| 2024 | Saturday | May 4, 2024 |
| 2023 | Saturday | April 15, 2023 |
| 2022 | Saturday | April 23, 2022 |
| 2021 | Saturday | May 1, 2021 |
| 2020 | Saturday | April 18, 2020 |
| 2019 | Saturday | April 27, 2019 |
| 2018 | Saturday | April 7, 2018 |
| 2017 | Saturday | April 15, 2017 |
| 2016 | Saturday | April 30, 2016 |
| 2015 | Saturday | April 11, 2015 |
| 2014 | Saturday | April 19, 2014 |
| 2013 | Saturday | May 4, 2013 |
| 2012 | Saturday | April 14, 2012 |
| 2011 | Saturday | April 23, 2011 |
| 2010 | Saturday | April 3, 2010 |
Note: Holiday dates may vary. Some holidays follow lunar calendars or have different observance dates. Purple indicates weekends.